Живoтните

автор:Екатерина Стефанова:)

МОРСКО СВИНЧЕ

Морското свинче е много страхливо животно.Също много добродушно и сладко.То се храни с гранули(ако са домашни) и разлишчни тревисти растения.:)Морското свинче е един от най-разпространените видове домашни любимци сред гризачите. Съществуват много различни разновидности морски свинчета, които дори не си приличат. Днес съществуват много породи морски свинчета. Сред тях се срещат дългокосмести, късокосмести и дори такива с гладка кожа, покрита със съвсем лек пух. Морските свинчета, независимо от породата си, са с дължина на тялото от 25 до 35 сантиметра. Те имат голяма глава с широка тъпа муцуна. Шията на морските свинчета е толкова къса, че все едно отсъства и изглежда, че главата просто преминава в тяло.

ДЕЛФИН

Делфините са бозайници.Те са едни от най-добрите приятели на човека.:)

ГЕПАРД
Гепардът е признатият рекорд за скорост на бягане сред сухоземните животни. Само за няколко секунди гепардът може да се ускори до скорост от 75 километра в час, а максималната скорост надвишава 100 километра. Но той е в състояние да издържи на такова темпо само на разстояние от няколкостотин метра. Гепардът, за разлика от повечето хищници, не прави засада на жертвата, а я преследва. Хищникът се опитва да се приближи възможно най-близо, след което прави своя „спринтов“ тире. В момента световният рекорд на 100 метра се държи от ямайския спринтьор Юсейн Болт, който измина дистанцията през 2009 г. за 9, 59 секунди. Гепардите тичат сто метра по-бързо. Рекордьорът сред тях е жена на име Сара, която надбяга 100 метра през 2012 г. за 5, 95 секунди. Едва ли човек някога ще успее да надмине това постижение. По време на интензивно бягане гепардът прави до 150 вдишвания и издишвания всяка минута. Гепардът е най-активен сутрин и вечер. А в жегите той обича повече да се отпуска на сянка. След един успешен лов гепардът може да остане без храна в продължение на 5-6 дни. Зоолозите твърдят, че гепардите, за разлика от своите роднини от семейството на котките, никога не ядат мърша, като предпочитат прясно събрана храна. Ако по някаква причина гепардът не е успял да довърши изяждането на плячката си, след известно време той не се връща при нея. Преследването на жертвата трае само няколко секунди, гепардите бързо се уморяват. Ако хвърлянето е неуспешно, гепардът почива, избирайки по-малко подвижен ловен обект. Но самият гепард, който не се различава по големия си размер на тялото, често става жертва на други, по-мощни хищници. Има случаи, когато дори крокодили нападат гепарди, дошли да пият. Броят на гепардите непрекъснато намалява през последните десетилетия. ако в началото на миналия век в света имаше около 100 000 от тях, сега това е около 10 пъти по-малко. В много страни по света това животно е напълно изчезнало. Понастоящем около половината от всички гепарди в света живеят в Южна Африка. Международният съюз за опазване на природата призна гепарда като застрашен вид. В Саудитска Арабия и Индия от средата на миналия век никой не е успял да срещне гепарди в природата. Те също напълно изчезнаха на територията на Турмения, където бяха открити неотдавна. От азиатските страни най-голям брой гепарди са оцелели в Иран. Дори природните резервати и зоопарковете не могат да се справят с намаляването на броя на гепардите. В резерватите гепардите страдат от нападения на лъвове и тигри, а в плен тези животни се размножават изключително зле. През цялата история са документирани малко повече от 400 случая. Периодът на бременност на женската продължава около три месеца, след което се раждат няколко малки. Първите месеци от живота се хранят изключително с мляко, след това майката постепенно започва да ги привиква към месо. В дивата природа по-малко от половината от потомството оцелява до една година. В плен продължителността на живота на гепарда може да достигне 20 години, като най-голямата продължителност е отчетена в разсадника в Бухара, където женският гепард е живял 27 години. Гепардите са сравнително лесни за укротяване от хората, следователно от древни времена те са били използвани като ловни животни. Първите сведения за лов с гепарди датират от II хилядолетие пр. Н. Е. Някои владетели държали стотици хищници за тези цели. През XI век в Русия се появява лов с гепарди. В руските хроники гепардите се наричали „Пардус“. Именно защото гепардите не се размножават добре в плен, подарък от ловджийски гепард наистина би могъл да се нарече „кралски“. Немският писател и пътешественик Мато Берфус успява в това, което се смята за невъзможно - да проникне в глутница гепарди и да стане свой собствен. Почти четири месеца той живее сред животни в резервата Серенгети в Танзания. Гепардите дори оставяли малките си на негови грижи, когато те сами ходели на лов. По-късно той се върна при глутницата. Възрастните животни го разпознаха, но вече нямаха право да се приближават до малките си. Повечето котки са вещи в катеренето по дървета. Но само не гепарди, те не могат да се изкачват по хоризонтална повърхност, тъй като ноктите им не са достатъчно остри. Освен това те не знаят как да ръмжат, мъркат и освен това много по-силно от домашна котка. Гепардите имат отлично зрение, те могат да видят потенциална жертва на разстояние 5 километра.

КУЧЕ

Кучетата имат усещане за време. Доказано е, че те знаят разликата между час и пет минути. Ако са обусловени от това, те могат да предскажат бъдещи събития, като например редовното време за разходка.

КОТКА

Котките са почитани в Древен Египет, като мъртвите животни са мумифицирани, за да бъдат умилостивени боговете. - В Древен Египет убийството на котка е смятано за углавно престъпление. Според история, разказана от Херодот, персите са знаели за почитта на египтяните към котките и по време на военен сблъсък помежду им са пуснали няколко животни на бойното поле.